Бяла (Област Русе)

Игри

Информация за страница Бяла (Област Русе)

Бяла е град по поречието на река Янтра в област Русе, Централна Северна България. Градът е стопански и административен център на едноименната община , а към края на 2009 г. населението на града наброява 9015 жители. По този показател той е вторият по големина в областта. Градът е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край р. Янтра на надморска височина 54 м. Шосейни пътища водят към Русе, Плевен, Свищов, Велико Търново и Попово съответно на 54, 95, 52, 56 и 44 км разстояние. Квартал Гара Бяла е разположен само на 5 км  в посока Велико Търново. Там се намира гарата, която поддържа линията Русе – Горна Оряховица. Кварталът е център на индустрията в града. В тази част са разположени редица фирми, които обслужват града и произвеждат продукция за износ. Завод за латексови продукти Латекс АД е функционирал в миналото, а в наши дни той е разделен на малки халета, отдадени под наем на различни фирми. Сред тях са Булмаркет ДМ гр. Русе – това е склад за петролни продукти, Стедия ООД – магазин за строителни материали, СФК Инструмент ООД – металообработващ цех. Селището се споменава за пръв път в един османски регистър от 1618 г. В периода между 1831 и 1837 г. то е обхванато от чумна епидемия. Името на град Бяла се свързва с цвета на белите скали, които се намират близо до него. През 1871 г. Фелис Каниц описва града като средище на разнообразни занаяти – абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др.

                През 1845 г. тук учителства видният българин и поет Петко Славейков.По време на Руско – турската освободителна война за известен период от време – от 29 юли до 13 август 1877 г. в сегашния музей на Руско – турската война  в Бяла е главната щаб квартира на император Александър ІІ. Населението днес изповядва предимно православието, като в центъра на града е издигната православната църква Св. Георги. По време на празници тя е масово посещавана от населението на града. Въпреки, че църквата не е голяма, тя е изключително добре устроена и хората полагат доста грижи за нейното пълноценно запазване и функциониране. Издигната е в старобългарски стил през 1915 г. В основите поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. През 1928 г. църквата е изографисана, а на следващата – осветена. В Бяла има и етнос, който изповядва исляма. На изхода за Попово е разположен квартал, който се обитава от ромското население. Той се намира в края на града. В икономическо отношение градът е център на обширна плодородна селскостопанска дейност. Градът е с удобно географско разположение на пътищата Москва – Букурещ – Русе – Велико Търново – Истанбул и София – Плевен – Шумен – Варна. До 1990 г. градът е с изключително добре развита лека промишленост, като това се отнася предимно за хранително – вкусовата, шивашката и дървопреработвателната промишленост. Химическото производство и машиностроенето пък са осигурявали много работни населението не само в града, но и в целия регион. В периода след 2005 г. се наблюдава развитие на строителната дейност  на жилищни сгради и съоражения на частни фирми. В по-голямата си част бизнесът в града е наследник  на предприятията от социализма.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker